Как се учи човек на любов и единство?

Честит 6 септември, приятели! Денят на Съединението! :) 

Преди 3 години, отивайки на интервю за кандидатстванe за българско гражданство (по обща натурализация, аз съм без без корени/произход) много се притеснявах да не забравя някоя дата и какво знаменува тя. Интервюто беше тип изпит. Честно казано, предвид че не съм учила в българско училище, подготовката за това интервю ми помогна много. До ден днешен помня, че 6 септември 1885 г. се чества присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Каква реално е означавало това тогава? Общ парламент, обща армия и др.

Какво обаче е Единство лично за мен? Тук и днес. В съвременната България като част от картата на света… и част от Вселената, изобщо. :)

Днес, с небрежен кок и облечена с…

… една убийствено красива, женствена плисирана пола… с полъха на 50-те,

… момичешките ми весели гуменки,

… едно поло, което само по себе си носи носталгичния импулс на есента

и едни елегантни обеци – искам да поговорим за единството. Единството нe само на цветовете като червено и розово (обожавам тази комбинация), а и онова отвътре. :)

Как се учи човек на любов и единство?

И да бъда по-конкретна, как аз се уча на любов и единство с хората около мен?

И тук не визирам близките ми двама-трима човека, а като цяло с хора, с които животът ме среща и свързва, за кратко или за дълго. В магазина, на улицата, в работата или на общата маса на заведение…

Любовта и единството е най-големият житейски урок, на който се уча ежедневно и колко повече прогресирам, толкова повече ми се живее и ми е готино.

Какъв е проблемът, изобщо?

Най-простичко казано, като на повечето от всички нас, хората, на мен ми идва да се дразня на много неща всеки Божи ден и даже лекичко да псувам наум. :D Който ме познава лично знае и колко съм избухлива по природа… и каква критикарка понякога се събужда в мен и настройва срещу себе си целия цвят… Това много ми пречи в живота, кара ме да се чувствам срещу другите. Изобщо, ако има едно нещо, което ме прави откровено казано нещастна на моменти то това са моите лоши мисли, моето лошо мнение за други хора… Това да се дразня на нещо/някого е проблем, защото лично на мен ми доставя голям ментален дискомфорт, изпива ми енергията за едно нищо, че и не рядко ме кара да се чувствам дори някак физически изтормозена и уморена. Някой да се припознава?

И сега… Какво е решението, според мен?

1. Да увелича амплитудата на допустимото.  Да казвам ‘ДА’ на контраста все по-често!

Всяко нещо има висока и ниска вибрация. Нищо не е само едно! :) Мързелът не е лош. Непунктуалността. Вдетеняването. Скатаването. Нищо от нещата, които ми вадят очите не е реално толкова лошо, колкото странно и да звучи това.

Когато зверски някой ви дразни – позволете си това същото нещо! Не напълно, а в една здравословна степен.

Интегрирайте в себе си нещата, които са ви чужди. Задайте си въпроси:

• Защо ме дразни това?
• Защо ще бъде лошо, ако се държа по този начин?
• Кога някой ме е накарал да си мисля, че да се държа аз така е непременно лошо? (Родители, училище, приятели, колеги…)
• Какъв ще е плюсът в живота ми за мен, ако успея да си позволя/да съм такъв поне малко? :)

Работя много в това направление и искам да ви кажа, че лека-полека ставам по-спокойна и по-хубаво на душата, а и физически. Тук искам да кажа огромно благодаря на приятелката ми Ванеса.

Ако сте се припознали в споделеното от мен до момента, в края на поста ще ви очаква едно видео по темата, което намирам за много стойностно и горещо ви го препоръчвам.

2. Да произнасям повече добри неща

По собствен адрес и по отношение към другите. Думите носят определен заряд/вибрация и наистина влияят на случващо се.

Често дори когато съм доволна, критикарчето в мен иска да каже нещо тип “Да… обаче…”. Искам да се науча с лекота да спирам преди ‘обаче’ и се надявам с времето и усилията то става наистина по-лесно. :)

Как се старая? Съвсем целенасочено се опитвам да спестявам да кажа нещо лошо, било то и полезно (според моята собствена камбанария). :D

Прознасяйки добри, хубави думи наглас, а и правейки комплименти на други хора – ние самите ставаме такива. Ако щете вярвайте. Във вербализирането на мислите наистина има някаква магия.

3. Да помня, че всички сме едно

… и именно обменът и любовта ни прави перфектни! Перфектни, каквито сме! :)

---

А сега ви оставям в компания на едни кадри, които са дело на Пламен Гаврилов https://www.facebook.com/PlamenGavrilovPhotography/  – изключително талантлив! Отне ни точно 20 минути да запечатлим тази визия и този прекрасен есенен ден.

Пола – H&M STUDIO A/W 2018 

Поло – H&M STUDIO A/W 2018 

Обеци – H&M STUDIO A/W 2018 

Converse

Локация: Jasmine Gastro bar

Колекцията H&M STUDIO A/W 2018 от днес е достъпна онлайн и в H&M на бул. Витоша 6.

Ключовите модели на дамската част от колекцията са женствена плисирана пола в неоново червено и строг костюм с дървесен принт от вискоза и коприна. Колекцията носи носталгичния импулс на есента, но ни предлага модернистични начини да го използваме, създавайки неотразима визия. Нямам търпение да видя и как ще ми стои костюмът!

Снимки: Пламен Гаврилов https://www.facebook.com/PlamenGavrilovPhotography/

Видеото на Ванеса за Истинската Цел на Взаимоотношенията, за което ви споменах началото на статията:

Поздрави,

Полина