Любовта на шефа ми към виното и конкретно към Мелнишкия регион, ни доведе с колегите от MOKO за един красив, есенен уикенд в Рожен. Чудна локацийка за team-запой team-building, където виното се лее в изобилие, а есента е някак още по-златна и цветна от където и да е другате!
Преди всичко, да се похваля с екипа ни. Ето ни и нас, MOKOвци + #mannequinchallenge, много готино се е получило! Браво на Рашков за режисьорското око!
Отседнахме в хотела Златен Рожен, където освен много приятна механа, има и винарска изба, пълна с истории за вино. По време на дегустацията на вината, технологът на избата беше така любезен да ни посвети в някои доста интересни лично за мен факти. Най-любопитно ми беше да науча:
Винарна ‘при Шестака’ в Мелник е мястото, където освен, че ще усетиш наслада от пивко мелнишко вино, ще усетиш и възрожденска атмосфера. Избата се намира вътре в пещерата, но аз ще стискам палци да уцелиш разкошно временце, което уцелихме и ние, за да седнеш отпред на дървените масички и да се насладиш на залеза!
Друго интересно местенце, на което ни заведе с колегите шефчето беше манастирски комплекс на преподобна Стойна в село Златолист. На горния етаж на църквата е запазена стаичката, в която тя е живяла. Ще ми се и в наше време да има силна ясновидна и лечителка… Баща ми е ходил при Ванга, а за Стойна чета, че твърди, че дарбата й да пророкува била много по-силна от тази на Ванга. Още по-интересно ми беше сега да прочета, че някои от хората, които идвали при нея, за да търсят помощ твърдели, че я виждали да се носи из въздуха, без да стъпва по земята — това обикновено ставало, докато се молела върху мраморната плоча с двуглавия орел. Много ме е яд, че така и не влязох вътре в стаичката, където се събуваш и можеш да я видиш плочата…
Говори се още, че на два пъти е напускала тялото си за по една седмица с уговорката никой да не го мести и после отново оживявала. Не отказвала на никого съвет и утеха. След среща с нея хората си тръгвали с леки души. Всички я признавали и почитали за светица.
От двора на манастира… Радвам се на слънчицето! Мерси на колежката ми Петя за кадъра!
От сърце ви пожелавам да намерите време и да отскочите до този топъл край. Няма как да не се накефите на гледките, сладкото червено вино, интересните природни образувания на Мелнишките пирамиди и просто да си починете от градската суета! :)
Поздрави,
Полина
Баща ми е от Азия(палестинец)и наистина много лесно се напива.Аз тъй като съм наполовина съм наследила гена на мама и за щастие нямам такива проблеми .Най-вероятно при приятелката ти от Виетнам се е получило същото.
О, това за азиатците се знае отдавна, хихи. Не държат в действителност. А твоята приятелство е живото доказателство, че nurture beats nature или по-скоро че упражнение му е майката :D
Наскоро бях и аз на дегустация, за розето не се изненадах, но че можело да се прави бяло вино от червени гроздови зърна ми беше интересно, особено като месец по-късно ми изскочи възможност да опитам.
Също така ми беше интересно, че вино не се оставя да отлежава безброй много години и че е по-скоро признак на гъзария да се хвалиш колко ти е “възрастно” виното, понеже след определено време добре направеното става бренди, а лошо направеното – оцет. Преди няколко дни отворихме вино от 2009-та и вкусът се беше променил осезаемо от този на първата бутилка, която изпихме преди 2 години. Беше си станало най-обикновено евтинджоско, дори леко газирано винце, бях силно разочарована, защото специално я съхранявахме бутилката за важен повод :( Явно сме чакали твърде дълго.
Разкошни кадри!