Хайде на пикник!

… колко често се чува и произнася от април до септември, нали?

Радваме се на лежерността, която ни пронизва още от произнасянето на тази думичка, но после нещо се случва. Whyyy? Защо изглежда толкова сложно, като не е! :)

А и, ако този живот не е, за да изживяваме емоциите, които и с к а м е  да изживяваме, за какво е? Родени сме, за да бъдем щастливи. Повтарям го (както и всичко в блога) на първо място на себе си, но ако успея да навея добри мисли и идеи и на вас, това ще бъде голяма радост за мен! Та, да, да се върнем на темата. Искам ги пикниците по-често.

Ако пък не сте от тези, които отлагат с месеци или съвсем се отказват от идеята, сте огромни късметлии! Най-малко, защото райското блаженство на палачинките или, всъщност, каквито и да е други тестени радости на природа е нещо наистина специално!

От забързаното темпо в което живеем, пикниците придобиват светлина на нещо pinterestish-фантасмагорично, а реално не изискват кой знае какво усилие, че да си даряваме тези кратки, че и градски, но п о ч и в к и ^^.

Да не забравяме и че живеем в държава, където повечето сме богопомазани от възможността да знаем що е то свободно време. Е, има и по-мързеливи държави, но и при нас колкото и да работим/не работим… вижте заведенията през делниците колко са пълни, което не е лошо де. Да не забравяме и леснотата да се сприятеляваме (вероятно идва от факта, че сме славяни) и приказната, приказната природа!

Днес реших да ви споделя няколко кадърчета от eдин чудо-пикник. Мисля, че всички ще се надъхаме да си подаряваме по-често подобни радости. :)

Мястото е една разкошополяна в Бистрица. Ако някой се интересува, мога да разпитам как точно се стига до нея. :) Но мисля, че където и да отидем, близки хора + природа + яка храничка е печеливша формула, no matter what. :)

Поздрави,

Полина