2/2 2014

Мерси на ретроградния Меркурий, който подсети за този позабравен пост из черновите и за внезапното желание да финализирам започнатото asap. :)

Както и през първата половина на годината, на която посветих поста 1/2 2014, така през втората, т.е. от август до декември 2014 тотално липсваше стабилност и спокойствие. Животът ме тестваше по всички фронтове, като амплитудите през цялата 2014 и в личен, и в материален план, бяха откровено казано болезнени. Но,… знаете как е, Вселената е мъдра и ни изпраща изпитанията възможности винаги точно навреме.

2014 беше свърх-динамична и изцеждаща емоционално. Но и много спечелих като себеопознаване в крайна сметка. Имаше много движение и мисъл.

За пръв път от пет години насам съм извън сериозна връзка – тотално ново себеусещане; по същото време ми се засили желание за собствен бизнес, че и получих предложение за финансиране на една моя бизнес идея, в която бях страстно влюбена, но прегрях психически и я намразих от overthinking (е, чудесен урок); в рамките на една година смених 4 офиса; смених 4 апартамента; спрях временно да работя, започнах магистратура, изобщо…

Депресивните есен и зима ми показаха, че единственият начин да се чувствам добре е да започвам всяко малко и голямо действие с усмивка, въпреки всичките филмарщини, нахлуващи в съзнанието. Ей-така, да ми се плаче, а да се усмихвам на себе си, на хората, на живота. Звучи потресаващо тривиално и глупаво, но това е формулата, която проверено ми помага от известно време. Първата минута организмът отблъсква усмивката, мозъкът крещи, че няма да стане, но, хора, помага. Даже наскоро се щракнах, самите очи минута след старателната усмивка започват да сияят. :)

Но да се върнeм на 2/2 2014 хронологично. Започвам, където спрях в предишния пост:

“В момента, 29 август 2014 съм малко притеснена. Лежа в леглото си в Италия, където вече свикнах малко или много и … се чудя къде ли ще живея скоро, как ще вървят нещата с работата в бълг. офис на компанията. Дали ще се връщам в Италия и кога… Но пък усещам, че предстоят хубави неща. А ако случайно нещо не е ОК и изисква повече усилие, няма проблем, значи още по-интензивно ще развивам житейската оправност и находчивост. А тя винаги ще е от полза.”

За първата ми работа в чужбина, т.нар. мини-епохата Италия бях споделила един пост – тук  (и едни абстрактни излияния тук), след което получих толкова много топли лични съобщения и мейли, толкова сърдечни разговори започнаха тогава и продължават до ден днешен, че на моменти ми идва да се взривя от радост, че блогът ни свърза, а както знаете, за мен това е смисълът на цялата занимавка. :)

В Италия бях за кратко, но имам усещане, чe… поне година, много преводи, много пътувания, много нещо. Със сигурност тези няколко месеца ме направиха по-силна. Всичко изгражда характер, но трудностите особено.

На 29 август научих, че компанията не е успяла да мине процедурата, необходима за издаването на годишната работна виза, която ми беше необходима като за гражданин на Украйна, а не ЕС, съответно бях командирована в София за неопределен период от време.  Месец по-късно (с други думи, да, в бълг. офис издържах месец, като ‘издържах’ е точната дума) започна интересното:

Октомври месец, за рождения ми ден, Вселената изпълни едно мое голямо желание.

Подари ми време. Много време.

24/7. За себе си.

След 6 години непрекъснат трудов стаж на пълен работен ден и то, съчетавайки с университет, получих възможност да не работя:

Борсичка, за 8 месеца (до юни). Simply blessed. :) Аз и милиардите възможности, което Алис като емоция успя в побере в един бърз кадър от първия ми ден като безработна.

Само че умението да дефинирам смислени желания + да усещам и да управлявам време без необходимостта да ходя на работа за да изпълнявам поставени от някого задачи, се оказа много, много по-трудно психически, отколкото очаквах. Преди имаше други хора въвлечени като мотиватор и беше значително по-лесно да искам и да постигам… От тогава минаха точно три месеца. Три месеца, през които си изплаках очите… Възможността да живея на разноските на държавата (60% от брутната, знаете) е истински убиец на амбиции, поне в моя случай. Изкара ме извън релсите, започна един айляк, който не съответства на природата и желанията ми…

Смут в айляка реших да внеса с нещо полезно и ангажиращо, че да ми възвърне ритъма, който харесвам – магистратура, за която чух в 9 Academy и за която мечтах:

Магистратура Иновации, предприемачество и финанси

Започвайки, имах големи очаквания към магистратурата, която не предполага стандартен академичен bullshit, предвид че е 1. партньорска програма на The Business Institute & ВУЗФ, 2. защото е доста скъпа като за България – първият семестър е 3к лв., вторите два по 2к лв., което също вдига очакванията. Истината е, че засега, след първия семестър, не съм особено очарована, тъй като теоретичната част за стартирането на бизнес (разписването на канава, мандала, lean опциите да започнеш&bootstrapping) колкото и добре да се обяснява тя от фасилитаторите и гост-лекторите, тя вече ми е позната от 9 Academy, т.е. нищо ново на ниво теория засега лично за себе си не видях – но ОК, повторението е майката на учението; а финансите за мен като неикономист (бакалавър PR) продължават да бъдат една мистерия… Но това са първоначални впечатления и то само от първия семестър. След втория семестър задължително ще споделя в отделен пост вече по-пълни, подробни впечатления от магистратурата.  А сега да видим и как ще я изкарам сесията що касае финансите. Fingers crossed. :) (Ако имам читатели – икономисти/финансисти, желаещи да ударят едно рамо при затруднения, дайте знак да се обръщам за това-онова!)

Николай Неков, Пламен Силянов, Станимир Гайдаров

Вкъщи… Помните как в началото на поста споменах, че на 29 август научих, че се връщам в София и идея си нямах къде ще живея? Е, заживях с най-готините съквартиранти на света! От летището септември месец отидох директно в новия апартамент, където заживяхме с Пламен (отдясно) и Станимир (отляво) + Ники, който често остава при нас, така че смятаме и него за съквартирант, хехе

Резиденцията ни редовно има гости, често прилича на общежитие като lifestyle, което за мен е нещо тотално ново като преживяване. Изобщо, в началото на 2014, ако някой ми беше казал, че ще живеем заедно… не знам дали щях да повярвам. :) Филм.

Та, четиримата сме приятели от 9 Academy – Пламен е виновникът за визуалната идентичност на академията – изключително талантлив дизайнер, Станимир е програмист – добре, че е той да ми премести блога на Wp, а Ники  – фотограф (готиният кадър на стената е също негов). Всеки от тях мога да хваля с часове, и защото има за какво да им се възхищавам (дори ако се абстрахирам от това, че сме приятели), и защото ме търпят вкъщи, предвид че съм принцесааа и емоционалните турбуленции са нещо страшно! :)

Излизам някъде и ми се прибира не къде да е, а вкъщи. З л а т н и  (и яко изтрещели!). Доверявам им, ценя ги. Имам огромен късмет, че живеем заедно.

Освен блога, имам вече още едно хоби – астрология. През втората половина на 2014 започнах да инвестирам много време и енергия в нея и това начинание определено ми носи много душевна наслада. Помага да опознавам себе си и близките. 

2015 искам, всъщност, точно това да правя, да опознавам себе си. Честно казано, такъв фокус върху самата мен не съм имала никога. От там и силния шок и депресия, от която тепърва излизам. Никога не бях толкова посветена на себе си, никога не бях толкова време със себе си, без да има за къде да се бърза… Страшничко е. На моменти яко фрустриращо, на моменти усещам пълно безсилие, тотална липса на енергия и празнина. Не случайно казват, че човек е жив докато се чувства полезен и значим. Това ме терзае и от там се самобичувам ежедневно как губя време, защото да оптимизирам изпълняването на задачки, без да има за къде да бързам, е много, много сложна задача… Фрустрацията усещам на моменти като безмилостна, но вярвам и че именно тя има потенциал да е  възможно най-силният двигател… Да видим какъв ще е постът за 1/2 2015, хехе

А сега се връщам към света на финансите, имам толкова да чета, че да я изкарам тази сесия… Е, baby steps… :)