От юли насам получавам доста съобщения за това как така се получи, че съм в Италия, да разкажа и може би посъветвам къде и как се кандидатства… С момичетата надълго и нашироко говорихме за това на лични съобщения, но днес си дадох сметка, че щом толкова момичета се осмелиха да ми пишат лични съобщения, значи още колко хора се чудят, но не питат. Тук е моментът отново да подсетя, че този блог не е място за мои лични анонимни излияния. Тук съм за да намирам приятели и да общувам, да съм полезна и просто да се чувствам още по-жива. Затова. И този пост също пиша затова, така че, ако имате нещо да споделите, никога не се чудете. :)“…има 3-4 характеристики, които човек трябва да притежава и оттам нататък ролята на ръководителя е да го моделира по правилния начин. Качествата, които търся са здрав разум и интелигентен, бърз ум. Аз определено вярвам, че интелигентните хора с богата обща култура могат да решават проблемите по по-креативен, и ефективен начин. Също така търся у хората позитивна нагласа към живота, защото ако човека е позитивен към живота, той е и позитивен към работата си и ще подхване всяка задача с настроение и желание и тогава няма начин нещата да не се получат.
Интересно е, че и двамата говорите за чисто личностни качества у един мениджър. В България често се ценят повече т. нар. технически познания (hard skills), а не толкова личностните, социалните умения (soft skills). Според вас на какво се дължи това и правилно ли е?
Рене: Ако вложиш в един човек достатъчно време и обучения, в рамките на 1-3 месеца можеш да научиш всекиго на всичко в бизнеса – не е толкова трудно (освен ако не наемаме ядрен физик, образно казано). Но от затворен, негативен и некооперативен човек, и за 10 години не можеш да направиш добър служител.
Емил: Точно затова първата пресявка при наемането на нов кадър е на личностно ниво и след това се оценяват и техническите познания. В консултантския свят се казва, че на първото интервю с кандидат трябва да се запиташ, ако с този човек сме на летището, навън има силна снежна буря и трябва да останем заедно там, затворени за 24 часа – аз искам ли го до мен.”
Soft skills са ясни, hard skills в моя случай са езиците и PR/масови комуникации/писане на текстове и т.н., които пак не са особено hard по същността си (което вътрешно ме измъчва и се чудя дали да не започна нов бакалавър в нещо по-практично…). Надявам се вие да притежавате hard skills и езиците за вас да са едно приятно допълнение. :)
Чудих се как да премина по-плавно към тази част на поста и понеже не можах да го измисля, реших да сложа този цитат на един английски писател. Може и да е далеч от идеално подбрано, но е действие, крачка и дава живот на този пост.
С езиците е същото. Няма какво толкова да се мъчим и притесняваме, кога ли ще намерим идеалните и правилните думи/конструкция за да се изразим. Единственият начин един човек да проговори чужд език, това е да говори грешно в началото. Друг начин няма. Освен това, малко ме притесняват хората, които описват нивото си на чужд език като “перфектно”. Такова животно също няма, ако питате мен.
Щеше да е готино всички да говорим есперанто, нали? Но не го говорим. :) Така че нямаме, общо взето, друг избор, освен да учим езици, ако усещаме, че това ще покачи качеството ни на живот (духовно&материално).
Защо изобщо пиша на тази тема?
Защото освен борбения характер, онова нещо, което много ми помага в този живот са именно езиците, както вече разбрахте. Ако с този пост успея да накарат част от вас да засилят езика, който харесват и искат да говорят свободно, това ще бъде голяма радост за мен (нека и не науча никога за това).
А сега по същество.
Всеки език има хиляди, хиляди думи, но има един факт:
– 90% от устната реч състои от 300-400 думи,
– всичко се базира върху глаголи, а в ежедневието си, независимо от нивото на интелигентност и т.н., ползваме не повече от 50-60 глагола.
Това е.
Хванем ли базовите думи + ориентираме ли се във времената (основна граматика) = готови сме да говорим езика!
… и вече в процеса на негово ползване да го обогатяваме. :)
Ще се повторя, идеята не е да проговорим езика веднага и идеално, а да научим за кратко време толкова, че да се чувстваме комфортно да се изразим. В крайна сметка затова учим езици – за да изразяваме себе си.
Една чешка пословица гласи, че ти си толкова пъти човек, колкото езици знаеш. И мога да го потвърдя. Чувствам се доста различно, когато говоря руски, украински, български и английски. Самият начин на мислене се променя. Гласът също. Например, на руски моят става съвсем висок и като звучене детско-момичешки. На български пък ми е най-комфортно да се шегувам и да съм екстремно екстровертна. :) На английски ми е най-лесно да говоря сериозно и по същество. На украински… просто ме хвърля в едно тотално различно душевно състояние (трудно за обяснение), независимо от това в какво настроение се намирах преди това.
Ще кажете, всичко супер, но от къде да започнем?
Има изключително добри безплатни онлайн курсове по различни езици, но лично според мен, поне А1, А2 е добре да минем с преподавател, тъй като в началото е от изключително значение методиката на изучаването на езика. Ако езикът ни грабне в началото и се убедим, че всичко е систематизирано, че цялата картинка ни е пред очите и е податлива на изучаване – всичко ще се получи!
(Сега с итал. съм на А1 и уча онлайн, но това е защото учех испански, когато бях студентка, иначе сега есента мисля да се запиша на курс, ако успея благополучно да си подновя визата и да продължа да живея тук, fingers crossed!)
Коя школа/курсове бих препоръчала за английски език?
Елпида – тук намерих най-добрия преподавател по английски. Казва се Йоли. Млада е, но е изключително мъдро момиче, силен комуникатор, чувствителна и дори бих казала -добър психолог. Поне в моя случай успя да намери подход към мен, който наистина да допринесе до нивото ми на на аглийски. Освен това самата школа е много приятелски настроена към клиентите си. Цените не са високи и са страшно гъвкави що касае график.
Цени, график и актуални промоции можете да разгледате тук, в тяхна Facebook страница.
Що касае методиката на Йоли, нея не мога да я категоризирам, тъй като при нея минавах интензивен бизнес-английски (необходим за работа), не бяхме по конкретен учебник, а… всичко беше много индивидуално подбрано.
Иначе, със сигурност усещам при нея сугестопедичния метод на обучение, въпреки че не е в чистия си вид там. Този метод става все по-популярен и подозирам, че вече сте чували за него. Той активира едновременно логическата, емоционалната и интуитивната дейност на мозъка. Целият процес на обучение се провежда под формата на игра и е насочен към бързо проговаряне на езика. Веднага след училище бях минала един такъв курс, но за жалост са сменили локацията, а името на школата на го помня. Така или иначе – вече има доста подобни училища с този метод на преподаване, ако решите да потърсите алтернатива на Елпида, които заради Йоли за мен са най-добрите.
Други курсове по англ. език, които съм минала:
ИЧС – не бих препоръчала. Не е евтино, стара база, странно разпределяне на групи, груб и сух даскалски подход (ако помнех име на преподавателя, нямаше да спестя).
Британика – не бих препоръчала. Таксита са високи, базата е добра, но им липсва индивидуалния подход. Моят преподавател беше приятно момче, но слаб като отношение учител.
Самостоятелно изучаване на език вкъщи
(Btw, скоро време мисля да си самоподаря Kindle, тъй като разбрах, че вътре в него има вграден речник, който при клик ти дава дефиниция на непознати думи на англ. Добре звучи, нали?)
http://www.engvid.com/ – изключително полезно!
http://www.idiomconnection.com/ (крилати фрази на англ.)
http://www.businessdictionary.com/ (за работа, абонирах се и всеки ден на мейла пристига нова дума с обяснение какво означава и пример за употреба)
http://www.investorguide.com/ glossary (пак за работа)
Песните помагат да плетем словесни мрежи, във възълчета на които да имаме конкретни ситуации. Така, например, учех български. С песни. Огромни благодарности на Руши, Графа и др. хехе
Ако ви се учи руски, пишете ми и ще ви изпратя песни с хубави текстове, които, когато малко понаучите граматиката, ще можете да принтирате и да пеете вкъщи, запомняйки направо цели фрази, а не дума по дума.
Когато нещата са обвързани с емоции, най-приятно се получава.
Скоро бях прочела, че в цивилизовани страни всяка 8-ма двойка се е запознала по интернет. Не казвам, че трябва веднага да се турнете да stalk-авате някого с по-читав fb профил, а просто че хората в наши дни са много по-отворени за социализиране и онлайн, и офлайн, от колкото си представяте.
Да, знам, светът е пълен със зли хора, но дали ако сме хипер-предпазливи увеличаваме шансовете за наистина пъстър и готин живот? Прислушвайки се към сигналите, които ни праща Вселена и към интуицията си, има шанс да намерим нещо наистина ново и струващо извън тази, прословутата Зона на комфорта. Границата между безразсъден и смел е тънка, но аз съм сигурна, че прислушвайки се към себе си и действайки, много, много хубави неща ще ни се случват. Активният подход към живота му е майката, ако мога така, съвсем накратко, да го обобщя. :)
Но понеже едно изцяло положително обобщение не ми стига, ще споделя и че нерядко ми се струва, че не правя нищо с този живот, че нещо не вървя по пътя, по който трябва да вървя (където вече съм щастливо омъжена, с деца, плюс съм президент на планетата и около мен има само положителни хора и еднорози)… и точно преди да падна в депресивни състояния препрочитам този коментар на моя добра приятелка, що касае конкретно работата in general:
[10:56:34] Katya: ти си много повече от работата си, така че тя не трябва да ти е мерна единица за успех
А после това, което е споделила друга приятелка:
Така че…. in the end кое е важно? Просто да сме щастливи, както ние си знаем. Което пък винаги, винаги е индивидуално и супер-субективно за да бъде по какъвто и да е начин оценено от други хора. В този свят не бива да има Трябва. Ако в нещо виждаме смисъл и то може да донесе радост – само тогава. :)
Здравей, бих се радвала да ми изпратиш песните на руски, за които спомена в поста. Благодаря ти!
Инче, не съм го учила руски, все пак ми е майчин и не мога да бъда полезна, за жалост.
Поли, върнах се днес към този пост, хрумна ми нещо. Дали би могла да дадеш съвет за учене на руски? Сайтчета и т.н.?
На около поне 7-8 места докато четох, ми се искаше да коментирам нещо, и когато стигнах до тук, ги забравих всичките :D или по-скоро никое не ми се струва достатъчно… Накратко: 1. страхотен пост! 2. Мисля, че ти се превръщам в голям фен :) чувствам, че си ми съмишленик по много въпроси и това вероятно го чуваш често (което е много добре) ама все пак да си споделя!
Малък П.С. Аз наскоро започнах да си подновявам испанския (бях го учила в училище като 2ри език) със самоучител, който да момента върви много добре, и също започнах да чета книга, която съм чела поне 4-5 пъти на испански, което също се оказа доста полезно :) Иначе като теб съм руско и английско говорящо :D
Поли, разглеждам блога ти, за да крада идеи как се пишат статии и интересно съдържание. И имах вече високи очаквания, но ти ги надмина. И то на език, който не ти е роден. Успех и занапред!
Здравей, Полина! Публикацията ти е страхотна! Сякаш рядко българи са толкова отворени за успеха си в чужбина. Благодаря за споделеното и успех!
Очарована съм! Благодаря за вдъхновението и, че има хора като теб /позволих си “ТИ”-формата, защото така те усетих/! Желая ти щастие!
Поздрави,
Оля
Боби, много мерси за включването. В София съм сега btw. :)
Полина, много ми хареса този пост за езиците. Аз съм голям фен на ученето на езици и също мисля, че много помагат. Съгласна съм, че общо взето номерът е да използваш активен речник 500 думи и да не ти пука, просто да се отпуснеш и да си говориш.
Радвам се, че си в Италия. Стискам палци да успееш да останеш и всичко да се подреди по най-добрия начин за теб.
Поздрави;)Бояна
Поли , Благодаря Ви ,че ви има :) Бъдете жива и здрава !
Много мерси!
Татяна, значи циганките в България са изключително успешни и реализирани?
Поли ще пожъне огромен успех и със сигурност един ден ще бъде невероятна и всеотдайна майка. Вместо да я укоряваш със злобни подмятания, се възползвай от безплатната информация и съвети, които ни дава. Уважавай труда и, защото тя ни предоставя от времето си.
К.П.
Поли, ти си страхотна! Аз също съм изключително доволна от Елпида. Уча гръцки език. Пожелавам ти целия късмет на света и най-красивите емоции в Италия! Продължавай да се развиваш, бъди наш пътеводител и идол винаги!
Поздрави, К.П.
Всичко си има време. :) На 23 съм.
Чудесно, това беше идеята. Нещата са много по-реални за постигане, отколкото си мислим! :)
Радвам се, че успях да те надъхам!
А не смяташ ли да се омъжваш, да имаш деца и да създадеш семейство?
Това е което прави една жена успешна и реализирана. Времето минава, а доколкото виждам ти само скиташ тук или там.
На колко си години?вместо да мислиш за козметика, ти е време да помислиш за деца.
Страхотен пост, аплодисменти, адски много информация и много полезна ^_^ Частта с езиците ми отвори очите доста!
Ама много добре си изразяваш мислите и ме надъха. Рядко се намират хора като теб и много се радвам, че попаднах на блога ти :)))
Мерси, Рени!
Много полезен пост. Вдъхновяваш много хора! Успех! :)
Каналът ми е много скромничък, имам няколко опита на руски от преди сто години, но са чисто като опити. Ако все пак днес реша да снимам редовно, то усещам, че по-скоро би било на български предимно. Това, разбира се, не е константа. Може и да размисля и да имам блог на бълг., а канал на руски, но конкретно в този момент, както по-горе споделих на Пири, не виждам вътрешни мотиватори да пиша/снимам друг език от българския. :)
Е, аз мернах немалко видеа на руски вече или нещо не съм разбрала?
За мен е радост, ако успях :)
Хора като теб вдъхновяват. :)
Сега вече тотално ме изкуши. От следващата заплата – желязно.
Много приятно! Мерси, че се отби!
:)
Мерси, Пири.
Относно bilingual, пробвай, ако ти се занимава. Примерно, за да поддържаш английския. Иначе, ето ги моите мисли що касае конкретно моя блог:
1. Твърде голям капацитет от време заема това с преводите. Нямам такъв.
2. Читателят ми е… момиче, което виждам в България навън, с което се разминаваме всеки ден. Образно казано. Докато руската/укр./англ. аудитория не я усещам, съответно, нямам мотиватор да прилагам усилие и да превеждам. Теоретично бих снимала видеа на руски… YouTube каналът ми е даже свързан с affiliate програма, т.е. се монетаризира, но виж, че снимам на български (вместо на руски, което би имало по-голямо покритие и т.н.).
Хехе, стискам палци все да намираш поводи да го попълваш! А след ремонта какви хубави статии и how-to те очакват, вече по-момичешки, дизайнерски у-а. Ще очаквам да споделяш в блога, ако попаднеш на нещо лесно за DIY или път евтино, но качествено. :)
Така е. И, Майче, и от твоя блог се усеща, че си светъл и мил човек. Да си кажа. :)
Няма! ^^
Мерси!
Аз благодаря на теб, че се отби! :)
Дисциплинира, Възпитава на издръжливост. Калява. До там. :) Предполагам, щом питаш, значи темата е по някакъв начин актуална за теб. Най-искреният ми съвет е да си безкомпромисна в смяна на работа, ако след първата година не те повишат (и то съществено). Изгубих доста време – 3,5г., оправдавайки страха си от промяна с “ама колегите са страхотни!”, “безперспективно е, но нали парите са добри, като за първата работа!”. Не знам каква е ситуацията при теб, но внимавай да не се подценяваш. София е известна с това, че е голям, че даже огромен IT outsourcing hub (логично, десетки компании-подизпълнителите се радват на евтина работна ръка), така че, ако все пак имаш нужда от тези пари, направи усилието да пообикаляш и да потърси по-малкото зло на пазара. Но всичко гореспоменато е само, само, ако наистина ти се налага да изкарваш над 1,5к, ако не – не се поддавай и си дай шанс в нещо смислено, най-малко да пробваш как е браншът, в който Искаш да се развиваш. :)
Благодаря за позитивния пост :) Безкрайно мотивиращ за мен :)
A би ли разказала повече за работата ти в кол център-а?Това също е интересно.
Страхотен пост, Поли! <3
Изключително вдъхновяваща си ти, Поли. Изчетох поста на един дъх и след това разгледах линковете. Не спирай да ни радваш ^^
Поли, поздравления за чудесната публикация :) макар че не се познаваме, изглеждаш прекрасен, мил и позитивен човек, пожелавам ти винаги да си останеш такава :) относно бизнес облеклото – наистина е много учудващо колко малко хора обръщат внимание на тази толкова важна подробност.
Страшно интересно и полезно, блогът ти е прекрасен.
Пожелавам ти още много успехи и приключения, Полина!
За мен много бърз и лесен начин да уча езика е пазаруването онлайн. Особено сега, когато планирам ремонт и постоянно разглеждам материали, дизайни, лазури за дърво и не какво ли още не, речниковия запас се попълва :-)
Вдъхновителка си ти, Поли :) и адски добър човек, ша знайш ;)
Страхотен пост. Аз имам само едно въпросче към теб, което отдавна ме тормози мен самата – защо не водиш блога си и на други езици? Аз много често се замислям дали да не започна да пиша и на английски, но после незнайно защо се отказвам.
Много вдъхновяващ пост! Напълно съм съгласна с вижданията ти за живота и мисля, че повече млади хора трябва да имат позитивна нагласа като твоята :)
Поли, пишеш толкова интересно и завладяващо, определено ти е skill.
А относно Kindle-a, имам и го обожавам! Речникът е много удобен, аз чета основно на английски и все се намира по някоя дума, която да не знам. Обясненията са доста добри и научавам немалко думи по този начин. :))
Поздрави и успех!
Прекрасен пост! Искрено се възхищавам на начина по който гледаш да живота!
)):D да, я просто хотела сделать его вначале как надо, а то уже в какой раз меняю дизайн и сейчас делаю другой)))но, как закончу, обязательно поделюсь)))
Толкова се радвам да го чуя!
(Ян, блог с февраля, а я только сейчас о нем узнаю! Как это понимать?! :D Ладно. Лучше поздно, чем никогда, но возьми на заметку, что надо делиться такими вещами!)
Поли СТРАХОТНА СИ!!!! Благодаря ти за безкрайно полезната и интересната информация и за вдъхновението! (Пишешь настолько увлекательно, просто класс!!) Успех и много усмивки!