1/2 2014

или другаде, където днес мога да не подозирам, че ще ме отведе животът (но и не че не предусещам… :). 

Преди година умирах за стабилност, сега също малко или много бленувам за такава по навик, но… в това, че животът ни хвърля в разни странни (и често сложни, дори да не изглеждат такива отстрани) ситуации… е двигателят! Именно той ни държи будни и живи.

А и в крайна сметка, както се казва, you never lose. You either win or learn.

В следващите редове ще сумирам някои важни неща от изминалата първата половина на 2014.

От тук да упомена – вероятно ще изглежда на моменти все едно се хваля, но че забравяйте, че всеки се бори с демоните си (естествено, че тук няма да ги описвам подробно, но да не се заблуждавате, че съм богопомазана без перипетии в живота). Някой ден ще ми е интересно да я прочета кратката хронология, тези мемоари, хах, на 1/2 2014, така че here we go:

– Януари 2014г. Животът ме срещна с Кристиян, който силно ме беше впечатлил и грабнал с чудесната си идея за Майска приказка.

https://www.facebook.com/maiskaprikazka

Много ме хвалеха покрай тази кампания, най-вече след интервюто за News7 и, честно, беше ми чак неудобно на моменти. Кампанията е заслуга на дарителите, на онези – които реално действаха и ще действат. На тях, на вас браво. И, разбира се, на Кристиян, който инициира кампанията, който създаде сайта и на случайността, която ни срещна с него, за да започна да помагам по кампанията. Сега есента ще мислим дали и как да я продължим за Майска приказка 2015г.
Btw. ако имате идеи за добри дела, инициативи, винаги съм на линия, най-малко да поговорим за тях доколко са реалистични и т.н. :)

 – 9 Academy. С толкова емоции и храна за размисъл ме дари тази академия. И толкова струващи хора, присъстващи в живота ми и днес. 

Катя. Привлякох я към бизнес-идеята ми след като получих предложение за финансиране. Не знам, винаги някак ме е привличала като човек, въпреки че в началото изобщо не общувахме. Та, разписахме я идеята. Пробвах да съчетая нещата с тогава текущата ми (нова, април месец) работа. И… прегрях психически. Тотален burn-out. Отказах се от идеята, стопирах я за неопределен период (Грешка#1 overthinking). Но беше добър опит, а и добър индикатор това с предложението за финансиране, разбира се. 

В последствие с Катя станахме много близки и точно в момента не си представям живота си без нея. (Кате, не се шегувам! :*)

Калоян. Страшен приятел. :)

 Рали, Мими… 

Изобщо, толкова готини, мислещи хора срещнах в 9А!

– Пролетта (точно когато получих предложение за въпросното финансиране), постъпи предложение и за работа по специалността. Пробвах. 

Но живота ми даде нова, по-добра възможност (компания, където работя в момента), не толкова по специалността, въпреки че пак свързано с комуникациите, но е ценна като опит и се радвам, че я приех. 

– Поехме по различни пътища с най-достойния мъж, когото бях срещала досега, просто защото и двамата знаехме, че не сме един за друг като темперамент и т.н., въпреки 2 готини години заедно. :) Беше трудно решение, но беше взето точно навреме, и сега приятелството ни е учудващо силно, което само може да ни радва.

– Иван Асен 22 и колекцията La vie en rose. Юни месец. Една чисто момичешка малка сбъдната мечта. :)

– Италия. За пръв път работя в чужбина. Цял ден комуникация писмено и устно на английски и малко-помалко, предимно извън работа, подхващам италиански думи и фразички. Чудесен опит. 
С етапа Италия съвпадна и етапът на… all alone. Толкова е различно. От 5 години не бях живяла сама. Не бях оставала сама със себе си. В началото плаках, умирах по навик да ангажирам някого със себе си, за доза внимание било то приятелка или друг близък човек, но… няколко месеца по-късно се чувствам далеч по-самостоятелна и не толкова зависима от хората, което мисля, че е било от нещата, които трябваше да извлека като урок и нова малка стълба за мен.

И така, ето я и обобщената 1/2 2014. 
Много загубих, докато филтрирах, отсявах, прегрявах от вътрешен избор. Но и много спечелих. Имаше много движение и мисъл. Да видим каква ще е втората половина на 2014. 

В момента, 29 август 2014 съм малко притеснена. Лежа в леглото си в Италия, където вече свикнах малко или много и … се чудя къде ли ще живея скоро, как ще вървят нещата с работата в бълг. офис на компанията. Дали ще се връщам в Италия и кога… Но пък усещам, че предстоят хубави неща. А ако случайно нещо не е ОК и изисква повече усилие, няма проблем, значи още по-интензивно ще развивам житейската оправност и находчивост. А тя винаги ще е от полза.

Човек сам по себе си е начинание, затова не бива да се страхуваме от тях. Това си повтарям и, да, определено работи. :)

PS: малко полу-offtopic, който днес е пропуснал в Fb Irina Yordanova’s Interview – Kitodar, eто го и тук.