“Всеки ден в медиите ще прочетете напоителни истории за политици, депутати, бизнесмени, шоузвезди. Те присъстват по първите страници толкова често, че дори и малките деца знаят имената им наизуст. Но точно това ли са хората, които наистина имат значение? Точно това ли са българите, които биха ви вдъхновили с идеите и работата си? Това ли са хората, които създават нови работни места, впечатляват с предприемачески дух и показват бизнес креативност в трудни времена?“
Така октомври месец започна проектът “40 до 40″. Проектът, който да покаже 40 млади хора с различни професии, идеи и амбиции. Общото между тях е, че те променят средата, в която живеят, творят и работят и имат потенциала да продължават да го правят.
Преди два дни класацията бе публикувана – тук.
Днес, преди малко, всъщност, отново се върнах към статията. Някак ми става приятно да видя познати имена, а най-вече името на Ивелин (с Volofy) в нея. Да видя, че при достатъчно положени усилия нещата се случват.
Факт е, че позитивността и успешните истории в България са дефицит. Няма да виня средата, би било глупаво, но… и себе си някак не мога изцяло да виня в това, че нещата в България се случват изключително тегаво, най-вече, ако сте тепърва завършил университета студент, който иска хем да работи нещо смислено, хем да се издържа самостоятелно.
Ето и поредното потвърждение за това:
В класацията “40 до 40″ виждаме и Марияна Хаманова, създател на платформа за чисти технологии cleantech.bg и основател на back2bg.com – организация за професионална реализация на българи с образование и опит в чужбина.
Отваряйки back2bg.com, предполагах, че ще видя предложения от най-различни компании, от най-различни сфери, търсещи хора за най-различни позиции, за които вероятно няма да ми стигат знания/умения, все пак съм на 23, с чужди езици, даже и с малко опит, но завършила в София, а не както се изисква в back2bg – в чужбина, където връстниците ми са получили, вероятно, по-различно образование, а паралелно и качествен стаж, достатъчни за един ударен старт в кариерата.
Но какво реално виждаме?
http://back2bg.com/bg/job-ads/all/page/1
70% – Support,
30% – Java инженери.
Първата опция – Java инженери – не знам дали изобщо има смисъл да я коментирам. В тази сфера намират смисъл и вътрешно удовлетворение от работния процес само “IT хора”, ако мога така да ги обобщя. …Тотално различни като темперамент и ежедневните интереси.
Втората опция, предлагаща професионална реализация на българи с образование и опит в чужбина, но върнали са се в България – Support… в call center – това бих го работила отново само, ако котката ми, не дай си Боже, тръгне да гладува. Просто не ми се получават нещата в тази среда. (Да, Саше, тук визирам цитата ти “Само, ако умирам от гладна смърт…”, с което няма как да не се съглася). И не че работата в Hewlett-Packard, CSMS, C3i Europe, Adecco Bulgaria, 60K, Skrill, William Hill, Call Point и др. подобни компании е (само) скандално безсмислена и непоносимо скучна, просто там се работи с ясната мисъл, че работите за добри пари и толкова (1500лв. и нагоре, зависи от това, как ще успеете “да се продадете” като кадър на интервю). That’s it. Нищо повече. Т.е. трябва да сте наясно, че продавате 40 часа на седмица от личното си време (от младостта си) само и единствено за пари. Естествено, в един момент ще започнете за се оправдавате със страхотните си колеги, т.е. с човешкия фактор, който ви “държи”, но и това… няма да направи ежедневието по-смислено. Единственото изключение в един Call center прави моменталният ръст в йерархията. Тогава не изключвам факта, че работата може да бъде интересна, динамична и смислена.
И въпреки фона, въпреки цялата ситуация с това какво търси и предлага трудовият пазар в България, ни на секунда не спирам да мисля, че с достатъчно положен труд в придобиването на знания, умения (с цел личностно и професионално развитие), нещата наистина се случват.
“40 до 40″ са свидетелство за това.
А и, в крайна сметка,
може би смисълът не е в това non-stop да се лутаме в мислите? Тип, “Как така още не съм основал/а компания, която да създава продукт, превръщаш тази планета в истинския рай, а мен в най-богатия и най-успешния човек ever?”, “Защо все още не съм президент на Вселената?”,
може би смисълът е просто да се наслаждаваме на живота?
Да се наслаждаваме, ей-така ежедневно, без да бързаме.
…Докато се гушиш с любимия човек, докато плетеш плитки на най-добрата си приятелка, пиеш какао насаме със себе си, блогваш или публикуваш поредния instagram шедьовър за коледния #challenge?
Засега твърдо избирам (да наблегна душевно върху) второто, пък другото с времето и положените усилия ще се подреди.
Call center и професионални амбиции – според мен не са съвместими понятия за повече от 80% служители, и са по-скоро мит, отколкото реалност. И въпреки това секторът на услуги изисква по-малко вложения и време, отколкото производствен, затова те ще се размножават със световна скорост, и няма да намалее броя на заетите (студенти, предимно) в този сектор… Иначе се радвам, че има хора, които взимат собствени решения и поемат рик да избират различни пътища.
Благодарим за твоето мнение и информация, Поли :-*
Този коментар бе премахнат от автора.
Да, това ми беше мисълта.
Кефи ме как стигнахте от кол центровете до ролцата от тиквички, респект!
Що се отнася до работата като съпорт – за мен тя е вдебиляваща и го казвам с достатъчно опит зад гърба си. Компаниите за bpo у нас предлагат много социални придобивки, но то е именно защото няма какво друго да предложат. Не че работата в кварталния магазин или в държавната администрация например предлага някаква интелектуална стимулация, но не е редно да избираш между работа, която ти предлага предизвикателство и такава, която ти плаща достатъчно – ако разбирам правилно, това е тезата на Поли и съм напълно съгласна.
Мерси, че реши да се включиш. Има много истина в думите ти. А за Made in home – всичко е хубаво там, наистина! :) От рулцата от тиквички и подобни зелечукови неща, през сандвичите, които реално погледнато са нещо много по-добро от сандвичите, каквито ги знаем, до десертите и т.н. :))
ТУШЕЕЕ :D За първи път изразявам мнение в интернет пространството, и като цяло не удобрявам излишните, анонимни в повечето случаи, дрязги. Но тази тема ме засяга лично. Всеки има различно разбиране за реализация, един смята, че като получава ЕДИ каква си заплата е върха на айсберга, друг иска да проявява креативността си и да се чувства щастлив. В гореспоменатите фирми сигурно има и щастливи хора, но “анонимен” те са 10 до 20 % от служителите им. И този факт лесно може да бъде проследен в така любимия на всички работещи
Facebook. От понеделник до петък стените се обсипват с многострадални стауси,граничещи с отчаянието, гласящи колко им е тъпо, колко са им тъпи колегите, колко са им тъпи шефовете, за разнообразие в сряда е виновна държавата, в четвъртак са тъпи клиентите и т.н.Не мога да си представя, че някой иска живота му да мине така. И за последно, много е погрешно това, че в тези организации получаваш, колкото поискаш, А не колкото заслужаваш!!!
А иначе от скоро следя български блогове за красота и твоя Полина много ми харесва :), а и се окава, че и двете сме фенове на Made in home :*
Поздрави Неда
Човек като цяло получава това, което търси и това, което самият той смята, че заслужава (във всяко едно отношение). А това, което споделих в тази публикация, не е нищо повече от моето субективно мнение за позицията Customer Service Representative, не го забравяй. Отделно, както споменах, изключение прави моменталният ръст в йерархията в един Call center. Тогава не изключвам факта, че работата може да бъде интересна, динамична и смислена. Конкретно позицията CRS, т.е. Support, която самата аз заемах 3,5г. докато бях студентка, освен парите може да те дисциплинира и научи на базисни неща в бизнес кореспонденцията. Дотам.
Не го бях гледала преди. Мерси!
Не знам защо си се заблудила, че изброените компании предлагат само пари и нищо повече. Съвсем не е така – поне за три от тях мога да гарантирам заради себе си и приятели :)
Човек получава толкова, колкото сам поиска в подобен тип организации.
http://www.ted.com/talks/meg_jay_why_30_is_not_the_new_20.html
йес.