Приказка (по реален случай) за това, как телефон изяде човека

Боже,… в колко ситуации се познах.
Доповръща ми се, честно :)

Страхотно видео. 

Въздейства.

7 responses to “Приказка (по реален случай) за това, как телефон изяде човека”

  1. Теди К. says:

    И аз така смятам и затова не ми е неудобно :)

  2. С фотоапарата е друго, и аз съм силно пристрастена към моя.
    Едно е безсмислена кликомания с телефона (безмозъчно скролване в random-избраните приложения) и съвсем друго е да имаш здрава връзка с фотография :)

  3. *murfeishun* says:

    Мдаа..не си представям да съм без телефона си и си нося в чантата винаги зарядно за всеки случай, защото го преизползвам понякога. Вече не ти е скучно, ако не можеш да се включиш в разговора воден от компанията ти.. просто вадиш телефона :дд или всички ги вадим и виждаме, кое е това момче или момиче, за което се говори и ето вече всички му знаем физиономията и доста др факти :дд
    Винаги леко съм гледала да страня от тази мода, но последната година мен ме погълна телефона.
    Щастлива бях, че буквално си захвърлих телефона при двете ми ваканции през лятото и ми беше хубаво, докато хората пред мен не вадеха техните телефони :Х

  4. Теди К. says:

    Аз съм така с фооапарата.. #no regrets

  5. За съжаление, май е с тенденция да става и по-зле :( Много си промихме мозъците

  6. Eli Doinoff says:

    Чудовищно, но факт. Напомня ми на една случка като бяхме в Гърция с колегите. Естествено в хотела нямаше много нет… Отидохме едната вечер на заведение и както цялата маса жужеше от разговори, се каза “Тук има вифи, видяхте ли?” – и всичко се смълча над телефоните. Гадост. 35 човека, втренчени в екраните!

copyright © PolinaSofia POLINA BILOKONNA