April 10, 2013
Катя
Предполагам, … всъщност, не, какво да предполагам? Очевидно е – 22г. момиче да качва в блога си снимки на кукли, с фокус върху бели плетени чорапи, е… откровено странно :) Но… това е Катя. Моята Катя. И искам тази нейната снимка да я има точно тук, в блога ми. Тази снимка ме топли и искам да ви я споделя.
Катя не е просто кукла с розова коса.
Катя е моето детство.
Колкото шантаво и да звучи – щастлива съм, че майка ми се сети и най-сетне, тези дни ‘премести’ Катя от Киев в София. Дори в момента, пиша тези редове и ми е толкова спокойно и хубаво! Хубаво ми е дори да изписвам името й – К а т я. Някак вътрешно усещам интонацията, с която произнасях името й, докато сме се играли… :)
Какво нещо могат да създават емоциите. И колко хубаво е, че ние, хората, имаме възможност да ги изпитваме тези емоции, нали?
♥
Много е мило, Поли :) всички сме имали такива играчки…
Еми, такива сме, сантиментални <3
<3 <3 <3 Аз съм така с десетките си плюшени мечоци :)))