Un Jardin Sur Le Toit не може да се прецени от раз, дори от два. Това е може би най-сложният аромат, който съм срещала. Проявява сe винаги различно. Имам го вече година, а още не мога да кажа, че съм го разбрала изцяло. Странен аромат, не е за всеки ден, нито за всяко настроение, но е изключително запомнящ се и романтичен.
По същото време, определено не бих го нарекла и непретенциозен. Не бих го ползвала за разходка по анцуг, нито бих го сложила и за парти-вечер. Но с огромно осъзнато желание бих го сложила в ранна прохладна пролетна или лятна сутрин, когато навън вече е слънчево и природата вече се е събудила… и бих му се наслаждавала през целия ден (със сигурност мога да го нарека от издържливите).
Въпреки че основните му ароматни нотки са от плодовите (червена ябълка, круша, магнолия, зелена трева и босилек), бих го описала накратко като студено-сладък и в никакъв случай просто лятно-свеж, каквито са повечето от по-натуралните парфюми.
Да, и аз мисля, че е добра идея първо да усетиш върху себе си, наистина много(!) особен аромат. Имам парфюми, които смело хвърлям в чантата, колкото да е с мен, ако нещо реша. Е, този никога не си позволих да хвърля просто за освежаване. Наистина е много… буквално Специален. Страхотен е, но не е за всеки ден, нито за всяко настроение и това е.
А в София го има в CCS в магазина VIP SHOP, но там цената е двойна, в сравнение с тази на Enzo.
Скоро го подуших в една чужбинска Сефора. (Тук май никъде не продават Ермес в магазин?) Умирам за градини на покриви и името и кутията ме сразиха. Наистина странен аромат (както и всички от “градинената” серия), но сякаш се харесахме. Искам да го пробвам на кожа и може би тогава ще се реша, но съм сигурна, че е удоволствие за носене :)