Днес искам да spell-на за първи път в блога някои от планове си. Умишлено използвам думата “планове”, вместо “желания”. Плановете като че ли в по-голяма степен включват Действията.
1. Дипломната. Да я напиша и защитя. Deadline – 31.12.12. В никакъв случай не трябва да я мъкна в 2013. В никакъв.
От тук нататък всеки от плановете е +1 причина да приключа asap с дипломната.
2. Курс по Фотография. Този план включва и избора, и купуването на по-сериозен фотоапарат + няколко обектива. И да пътувам, разбира се. Много.
3. Готварски… курс. Ок, тук, всъщност, нямам предвид буквално курс, а по-голямо количество часове, с кеф и без бързане, прекарани в кухнята. Имам нужда от добре измислени собствени рецепти, включващи любимите на мен и близките ми ингредиенти (вместо стандартните “мусаки” и т.н.)
4. Магистратура. Имам нужда да поизчистя мислите си – да имам по-ясна представа за интересите си и това, над кои от уменията си струва да работя/уча допълнителните две години за да ми помогнат в проф. план.
4/4 са вече ф о р м у р и ра н и. 4/4 – нито малко, нито много като за 1 годинишен-план. Догодина по това време (септември 2013) 3/4 трябва да са реализирани, а т.4 – започната.
И в този ред на мисли…
нека мотивацията за хубавите неща никога не ни оставя,
Полина
Понякога ми се струва, че да напиша нещо е да се приближа към въпросното нещото. Ето така – да н а п и ш а, буквално. Да видя, че визуално това нещото вече съществува. Да видя, че вече го има в някаква форма.
Пиши ми на [email protected] и ако искаш, наистина ще ти напиша когато му дойде времето за курса ;) А относно целите, поздравления за традицията с РД-то. Иначе, аз лично в самата дума “цел” не виждам никакви времеви рамки. И това за мен е проблем. Даже голям проблем. Докато плановете си имат конкретни срокове. Но това е чисто субективно, разбира се.
Плановете доста често се объркват, аз обичам да ги наричам “цели”. Моите си ги пиша всяка година на рождения ден и на следващия проверявам кое съм постигнала и кое не. Иначе за #2 се включвам и аз :)
Поздрави.
-Бояна