За блогването: Първите стъпки!

Момичета,

Знам, че някои от вас имат вътрешно желание да творят чрез блогване, но не знаят от къде да започнат. В този пост ще ви разкажа как нещата протичат при мен, както и ще ви дам приблизителни, но колкото се може по-практични насоки, пък там вече ще си ги адаптирате за вас си. Ако имате допълнителни въпроси, знаете къде да ме намерите. И не го казвам от куртуазия. :)

Докато астрологията е вътрешното ми хоби, блогването е външното, но реално те вървят ръка за ръка, защото, развивайки се, реално всеки аспект от живота ми, видим и не видим във блога, претърпява промяна.

За разлика от астрологията, обаче, блогът е онзи силен мотив, който ме кара да изнасям промяната на външния план.

Блогът е стимулът да давам глас на някои неща. Естествено само на малка часто тях, защото пиша предимно на лайфстайл лекички теми, но все пак.

Та, ако обмислятя да си дадете ШАНС като блогър, ДАЙТЕ СИ ГО този шанс. Именно чрез даването на опити на себе си, без страх от обществено не(достатъчно)одобрение и подобни, ние изразяваме уважение на емоциите си и любов към себе си.

Cheers to that! И да започваме по същество!

Фен съм на Why, How, What на Simon Sinek, така че това ще е структурата на поста.

Защо?

Започвам с душевен съвет. Той ще е само един. Аз пиша за себе си. Тоест, най-важният ми читател е аз самата. Това е истината. Затова и нямам ограничения в тематиката. Пиша за всичко, което ми скимне.

Аз нямам нужда от външно потвърждение за това дали съм способна, красива и подобни. Аз знам, че съм. :) Нямам нужда от одобрение в израз на един палец горе. Естествено ми е много-много приятно, когато съм вдъхновила или съм била полезна, обаче също така да не забравяме, че аз пиша често и на теми като тази и тази – естествено, че аз не очаквам това да се лайква! Дори приятелките ми ми споделят, че ги е шубе да лайкнат в знак на благодарност, защото щяло да им излиза в timeline/activity и проекто-гаджетата щяли да сА шашардисат, дали и те нямате нещо хахаххахаха. Anyway, схванахте ми мисълта.

Аз имам нужда от израз на творчество си и нужда от това да споделям неща, които смятам, че са стойностни било то естетически, или мисловно.

Аз знам много добре какво се котира, какво е likable etc. (особено предвид и че съм ПР и знам добре какво продава), но въпреки това в блога пиша само и единствено неща, на които би се изкефил читателят вътре в мен. От там нататък, ако имам клик с други хора – my pleasure! :)

Дайте си шанс, ей-така пробвайте да не мислите за това какво се смята за модерно и се търси и харесва, а на вас какво ви е интересно и в което намирате лично вие VALUE.

Ето и едно предаване, в което участвах и споделих Защо ми е нужно блогването изобщо. :) http://eurocom.bg/shows/video/rezonans/2751

Тематиката на блога.

По принцип, нормалната логика на нещата би била, че ако искате да постигнете наистина максимума като умения в хобито си,  то да е фокусирано в ясна, и колкото се може по тясна, ниша. Тоест логиката е, че би трябвало да изберете дали ще сте кулинарен блогър (healthy, грешни изкущения, vegan?), моден блогър (fast fashion или дизайнерски?), beauty блогър (пак така – бяла козм., декоративна, DIY, коя?) и т.н.По същото време, не смятам, че е фундаментално важно това решение да е взето веднага. Даже точно обратното.

Напълно ОК е първото време да пишете за всичко, което ви е присърце, за да разберете какво реално усещате като най-вашето си. При мен, например, все още е миш-маш. Просто не го чувствам като да се фокусирам за момента що се касае до блогването. :)

Общо взето, няма правила, никой не задължава да се придържаме към едно нещо, но тук всичко зависи от амбициите.

Кога?

Според мен това, което погубва блогърите и замалко да погуби мен навремето беше да се опитвам да пиша с някаква фиксирана честота и да пиша така, че да огрея всички темички в главата си, които търсят израз, както и да напиша ревюта за всичките получени продукти.

Не става. Поне при мен не става да пиша колкото на теория ми се иска. Аз работя, уча, обичам да излизам и като цяло ми е важно времето, прекарано НЕ на компютъра.

Мисля, че хубавият подход е – искам копам, искам не копам.

Рисува ти се? Рисувай.

Снима ти се? Снимай.

Блогва ти се? Блогвай.

No preassure.

Техническата част на нещата.

Колко струва да започнеш?

• Избор на платформа

Аз съм Wordpress. Има безплатни теми, но няма да ви свършат работа.

Eто тук, обаче – http://creativemarket.com – ще намерите разкошни теми за $30-$60

Важно: във филтъра сложете тъкче на Responsive. Така ще виждате само темите, които имат мобилни версии.

• Избор на домейн

Домейнът е името на сайта. Ако е .com е до 20лв. на година. :)

Ако нещо вече ви се върти в главата и имате нужда от мнението ми, пращайте насам на лично да споделям мнение за имената на блога, които сте си харесали. Вече няколко момичета са направили така и се радвам, че бях от полза!

• Избор на хостинг

Аз съм на Superhosting.bg и съм на СуперПро план, който струва 130лв. на година в момента, но на вас ще ви свърши работа и СуперСтарт за начало, той е 57лв. на година.

• Избор на фотоапарат

Ще ви трябва да е DSLR. Тялото на апарата ще струва около 1000лв., ако купувате ново. Кой DSLR, дали Sony/Canon/Nikon… честно казано, според мен е все едно каква марка като за първия ви апарат, защото от този ценови клас са почти едни и същи. Важното тук е да с ето този обектив: портретен 50/1.8. Това е най-евтиният от светлосилните обективи и ще е чудесен за начало.

Стартовият комплект от тяло и два обектива (портретен и kit-ов) е ОК да струват до 1500лв.

Скоро ще продавам моя Sony A37 с двата обектива, така че и това е опция.

• Избор дали да пускате постове на sponsored във Facebook

Аз съм категорично против, освен ако не се профилирате да правите само и единствено продуктови ревюта. Ако искате да е  тип личен дневните, … не е яко това със sponsored, някак не върви.

• Избор дали да се ангажирате с хоронари и срокове за продуктови ревюта

Това е много индивидуално нещо, моето решение и подход споделих в предаването тамън, така че enjoy http://eurocom.bg/shows/video/rezonans/2751

Трябва да се заредите с търпение. Много от предложенията за ревюта ще трябва да режете, защото ще разбирате, че не са коректни към вас и към читателите ви. Много от ПР-ите поставят изисквания, срокове и т.н. Пълен абсурд. При мен директно отиват под ножа дори, ако предлагат високи хонорари. Така ще можете пишете с кеф и от сърце. Когато и ако искате. Без ‘трябва’.

Личният живот в блогването

Успехите, провалите, мечтите, пътят…

Понякога приятелите ми извън блога ми казват:

– Поли, от къде е този кураж да споделяш личните неща в блога?

Истината е, че аз никога не съм споделяла за любовни драми и подобно, но често описвам  в какъв етап от живота си се намирам генерално и накъде ми се върви. Така си изчиствам мисълта. И, да ви кажа, за мен всичко е лично. Ревютата на червилата също. :) Животът е много лично нещо само по себе си. А за мен блогът е буквално частичката от живота ми, как да е нещо различно? Как да не е лично? :)

Приятелства. Срещнах наистина много готини хора – и блогъри,  и мацки-читатели, с които покрай блога усетихме, че имаме клик на интереси, започнахме да си пишем и приятелството преля и в оффлайн.

И любимата ми част за финал:

Напълно възможно е някой ден хобито ви да прерасне в работа. Все пак развиваме умения си непрекъснато. Дори понякога без да си даваме сметка колко напредваме с някои неща!

Блогът ме е научил (до момента):

– Да пиша доста грамотно на български

– Да правя добри снимки, да разбирам от композиция, светлина, да развия усет

– Да обработвам снимки

– И най-важното, да съм по-открита и дружелюбна към света

– А какво ли тепърва предстои… :)

Снимки: на ултра-талантливата, една от любимите ми илюстратори Inslee.

Поздрави и смело!

Полина