Чух се

Майка ми… толкова й благодаря… Майчината й интуиция как навреме ги е сподели тези неща… и снимката, и най-вече самата соната.

Дали ме усети тя? Или просто виждам знаци, за това което е вътре в мен и просто търси израз?

Не мога да повярвам, че преди години съм ги свирила тези неща и то с каква наслада… Но пък, всъщност, помня много добре какво чувствах тогава, когато творих.
Няма да е пиано сега, даже изобщо не става дума за пиано, а за Пътя.
Целият ми натален стелиум във Везна във 2ри дом, в дома на Стойността… вече и психически, и физически ме хвърля в агония и буквално боледувам от това, че приех насадените ценности и копнежи, които са престижни и в добра обвивка, но всъщност, изобщо не са моите. Много се отдалечих от понятието за наистина значимото за мен.
Много ми е болно, и тъпо, и шибано и разбира се самотно, защото не приемам себе си с този набор от характеристики, които не са моите и даже не искам да мисля в насоката друг да ме приеме с целия този булшит, защото не искам никого и нищо преди да съм наистина Себе си. Но благодаря на целия този заглушаващ последните месеци “шум”, който допуснах, благодаря и за одраното от падане от колело тяло, за англината, за заглъхналото ушенце, за всичко.

Чух се сега.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

copyright © PolinaSofia POLINA BILOKONNA