Ден 3 – Няма нищо по-постоянно от промените

March 27, 2012.Polina Bilokonna.0 Likes.0 Comments
27 март. Днес беше a pretty shitty day. Няколко изгубени часа в НБУ, след което здравословно “лекичко” ми призля… и ето ме в нас. Меко казано не на кеф. 
За първи път от няколко месеца насам неволно или не чак пък толкова… намерих едно наше видео с Андрей и реших да си го припомня. Не знам до колко е ок да пиша за това сега, но, всъщност, защо да не е? Всяка секунда от миналото ми е част от мен и я обичам. Просто защото обичам себе си, както и да звучи това. Обичам и миналото си. Обичам и лошите му моменти защото и В тях, и Въпреки тях, и Благодарение на тях успявам да виждам добрите. Един от добрите моменти имам дори записан и това ми харесва. Вече.



Една от най-баналните и понякога дори дразнещи фрази, всъщност, се оказа напълно вярна – Времето лекува. И още една фразичка, с която едва ли ще блестна, но все пак, харесва ми и ще я спомена – Няма нищо по-постоянно от промените. Просто някои неща са по-силни, някои са по-слаби. Идеята е да запазваме и да засилваме приоритетното. Както и да намираме и постигаме новите хоризонти, разбира се. Малко празна философия падна, така че спирам (докато не изтрих всичко), завършвайки мега-смисленият ми пост за Ден 3 с думите – ПЪТУВА МИ СЕ! PS: в момента, в който написах тези последните няколко думички как веднагистически интензивно се размечтах! Дано, дано… :) 

Add comment